Затлъстяването се дължи на дисбаланс между внесените в организма и изразходваните от него калории. В тази връзка покачването на тегло винаги е резултат от абсолютно или относително „преяждане”, т.е. внос на повече хранителни вещества от необходимото. Причините за това обаче може да бъдат крайно различни. 

Част от хората в съвременното натоварено ежедневие не обръщат внимание на приетите калории, количеството и качеството на храната, поради което не осъзнават, че натоварват храносмилателната си система с твърде мазни или твърде сладки продукти. В този случай „преяждането” е резултат от недостатъчна информираност и/или пренебрегване на здравните рискове. Понякога храненето има важно социално значение, така че честите „работни обеди”, съчетани с „романтични вечери”, постепенно увеличават значително теглото на иначе напълно здрави хора. Основната лечебна стъпка в този случай е адекватното обучение относно необходимостта от промяна в начина на живот на засегнатите.

Обратно, пациенти с определени генетични нарушения развиват масивно затлъстяване в рамките на съответното заболяване. При тях склонността към преяждане или хиперфагия се дължи на неконтролируеми увреждания в хипоталамичните структури, контролиращи апетита, поради което препоръчването на обичайни диетични режими е безполезно. Тъй като в този случай става въпрос за реална хронична болест, пациентите се нуждаят от специфично медикаментозно лечение с апетито-потискащи средства или бариатрична хирургия. Необходимо е и по- толерантно отношение от страна на обществото към хората с подобни заболявания.

Отделна категория са хората с хранителни разтройства като булимия или „пристъпно преяждане” (binge eating). Признаците включват чест прием на по-големи от обичайните количества храна, при липса на възможност за контрол. Тези епизоди на  „преяждане”  се характеризират допълнително с: много бърз прием на храната; тайно хранене; преяждане до поява на неприятни стомашни усещания; липса на чувство на ситост; изразено смущение, тъга и/или чувство на вина и дистрес, свързани с липсата на достатъчен контрол над хранителното поведение. Честотата на кризите е най-малко веднъж седмично в продължение на поне три месеца. За разлика от булимията, пристъпното „преяждане” не е съпроводено от компенсаторни мерки /употреба на диуретици и лаксативи, предизвикано повръщане, тежки физически натоварвания и т.н./ (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, Fifth Edition). Въпреки че „пристъпното преяждане” е най-честото хранително разстройство, то се диагностицира много рядко, поради което често се усложнява. Промяната в начина на живот е изключително важна, но тя не може да се осъществи без адекватна психологическа подкрепа на пациентите и в някои случаи – употреба на специфични медикаменти.

Важно е да се разграничават отделните причини за повишен апетит и/или затлъстяване, за да може да постигне успех от лечението. Това налага интердисциплинарен подход от страна на различни специалисти – ендокринолози, гастроентеролози, психолози и т.н., както и достатъчно добра мотивация от страна на засегнатите хора.

Причините за затлъстяване са много и понякога невъзможността да се отслабне, въпреки стриктно спазване на диета може да е резултат от ендокринно заболяване на щитовидната жлеза, надбъбреците, половите жлези или хипоталамо-хипофизната ос. В този случай е необходимо уточняване на диагнозата и адекватно лечение на ендокринните проблеми от специалист. 

Следва да се подчертае, че с възрастта енергийните нужди на организма намаляват, поради което е необходимо да се намали и приема на калории. Не може да се очаква, че един и същи диетичен режим ще бъде еднакво ефективен при млади момичета и перименопаузални жени. Освен това много пъти хората не си дават сметка за реалното количество въглехидрати и мазнини, които приемат, поради което е необходимо да се четат внимателно етикетите на закупуваните хранителни продукти по отношение на грамаж и калорийна стойност.

Метаболитният синдром  (МС) не е болест, а съчетание от точно определени рискови фактори, които заедно повишават риска от развитие на сериозни заболявания, например захарен диабет тип 2 и сърдечно-съдови нарушения, включително миокарден инфаркт и мозъчен инсулт. Обикновено метаболитният синдром няма никакви признаци. 

Често се приема, че МС се среща само при хора със затлъстяване, но това не е вярно. Има много пациенти с нормално тегло и разгърнат МС, както и обратно - някои пълни хора нямат никакви метаболитни отклонения и са „метаболитно здрави”. 

Тъй като повишаването на кръвната захар и мазнините в кръвта в началото не води до никакви субективни оплавания, единственият начин да се установи повишен риск е да се проведат лабораторни изследвания. Същото важи и за повишеното артериално налягане. Някои пациенти имат неприятни усещания като главоболие, стягане, световъртеж при минимално повишаване на кръвното нялягане, докато други постепенно са се адаптирали към много високи стойности, на които не обръщат никакво внимание. 

Важно е да се знае, че липсата на оплаквания няма никакво отношение към потенциалния здравен риск. Много пациенти смятат, че са били напълно здрави до момента, в който внезапно са получили инфаркт. Това в повечето случи не е вярно. При голяма част от тези болни се доказват вече усложнени форми  на захарен диабет тип 2 и/или артериална хипертония, които не са били известни до момента. Смисълът на концепцията метаболитен синдром е осъществяването на ранна профилактика и терапия на съществените за здравето рискови фактори с оглед предотвратяване или намаляване на тежестта на сърдечно-съдовите заболявания.

Някои заболявания на черния дроб и панкреаса може да доведат до важни метаболитни отклонения, включително до вторичен захарен диабет. В този случай препоръките за лечение са специфични и изискват едновременно наблюдение от гастроентеролог и ендокринолог. 

При пациенти със затлъстяване, инсулинова резистентност, дислипидемия и метаболитен синдром често се наблюдава чернодробна стеатоза, а понякога може да се стигне и до развитие на неалкохолен стеатохепатит (NASH). NASH се характеризира с възпаление и прогресивна фиброза на черния дроб, която може да доведе до цироза, чернодробна недостатъчност и чернодробен карцином. Поради това NASH вече е една от водещите причини за чернодробна трансплантация в САЩ, а честотата му расте и в Европейските страни. 

Ранното повлияване на метаболитните нарушения е ключово за предотвратяване на този вид стеатохепатит, а в неговата терапия вече се изпробват и някои антидиабетни медикаменти. 

При всички пациенти с метаболитен синдром е уместна оценка на чернодробната функция и при нужда – консултация със съответните специалисти. 

Тютюнопушенето е общоизвестен рисков фактор за съдово увреждане. Поради това, например диабетиците пушачи получават много повече микро- и макросъдови усложнения, в сравнение с диабетиците непушачи. Преустановяването на тютюнопушенето е абсолютно задължително за намаляване на сърдечно-съдовия риск особено при хора с множество други рискови фактори и МС.

Алкохолът също е познат рисков фактор, който подпомага развитието на редица хронични заболявания като рак на фаринкса, хранопровода, дебелото черво и гърдата, чернодробна цироза, захарен диабет, повишено кръвно налягане и съдови инциденти. Особено важни са честотата и количеството на приемания алкохол. Докато редкият прием на малки количества вино може да бъде относително безопасен, големите количества алкохолни напитки, както и ежедневният алкохолен прием, са рискови за здравето. Не на последно място алкохолът е много калоричен, поради което улеснява затлъстяването.