Известен по света с различни имена като „синдром X“ , „синдром на Рийвън“, „Смъртоносен квартет”, метаболитният синдром е сред актуалните медицински теми през последните 20 години. През 1988 г. проф. д-р Джералд Рийвън от университета “Станфорд”, САЩ обръща специално внимание на групирането на различни често срещани метаболитни нарушения /нарушения в обмяната на веществата/, които той нарича “синдром Х”.
Метаболитният синдром не е конкретно заболяване. Той е съвкупност от рискови фактори като: високо артериално налягане, повишена кръвна захар, повишени нива на холестерола и затлъстяване, основно в областта на корема, у един и същ болен. Хората със синдром „X” страдат по-често от останалите от атеросклероза, захарен диабет тип 2, миокарден инфаркт и мозъчен инсулт.
Причините за развитието на метаболитен синдром все още не са изяснени. Знае се обаче, че взаимодействието на генетични и демографски фактори, фактори на околната среда и особено начина на живот водят до оформяне на състояние, което се проявява клинично като метаболитен синдром.
Честотата на случаите с метаболитен синдром нараства с възрастта и достига пикови стойности при хората над 60 години. За съжаление данните от последните години показват увеличаване на броя и снижаване на възрастовата граница сред засегнатите лица, като са регистрирани случаи дори сред децата. Именно поради тази причина някои го наричат „чумата на 21 век“.
Затлъстяване - съвременният нездравословен начин на хранене, води до отлагане на мазнини както под кожата, така и около вътрешните органи. Натрупването на мазнините, предимно в областта на корема, се означава като затлъстяване от мъжки тип или тип „ябълка”. Този тип затлъстяване е свързано с възникването на метаболитен синдром. При затлъстяването от женски тип, при което мастната тъкан се натрупва в областта на ханша и бедрата такава връзка не е установена. Инсулинова резистентност - възниква, когато клетките в тялото станат по-малко чувствителни или нечувствителни към инсулин (хормон, който се отделя от задстомашната жлеза и е отговорен за навлизането на глюкозата от кръвта в клетките). Нарушения в мастната обмяна /дислипидемия/ - повишено съдържание на холестерола и триглицеридите (мазнините) в кръвта, най-често в комбинация с ниски стойности на т.нар. «добър» холестерол /ХДЛ-холестерол/, който е с висока плътност и почиства съдовете. Ако тези рискови фактори са налице, нараства вероятността за поява на сърдечно-съдови заболявания. Повишено артериално налягане /артериална хипертония/ - налице е когато систолното артериално налягане /„горна граница“/ е 140 mm/Hg или по- високо и/или диастолното налягане /“долна граница“/ е 90mm/Hg или по- високо. Повишеното кръвно налягане увеличава натоварването на сърцето и причинява постепенно нарастване и отпускане на сърдечния мускул. Когато се установи у индивиди с някои от предходните нарушения рискът за сърдечно-съдово заболяване се увеличава многократно.
През 2010 год. Българския институт “Метаболитен синдром” (БИМС) изготви общовалидни критерии на база международни препоръки. При наличие на 3 или повече от 5 рискови фактора се поставя диагнозата метаболитен синдром: √ Повишена обиколка на талията: за мъже ≥ 94 cm, за жени ≥ 80 cm; √ Нива на триглицеридите > 1.70 mmol/l или прием на медикаменти срещу повишените нива на триглицериди; √ Намалени нива на ХДЛ – холестерол: за мъже < 1.03 mmol/l, за жени < 1.30 mmol/l; √ Артериално налягане ≥130/85 mm Hg или наличие на терапия срещу повишеното артериално налягане; √ Кръвна захар на гладно ≥ 5.6 mmol/l или вече установен захарен диабет тип 2.
От изключително важно значение е профилактиката, ранното откриване и ранното лечение на метаболитния синдром. Понижаване на телесното тегло е първата и много важна стъпка в лечението на метаболитния синдром. Здравословно хранене: консумирайте пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци, постно месо и риба, както и млечни продукти с ниско съдържание на мазнини, избягвайте преработената храна, която често съдържа хидрогенирани растителни мазнини и е с високо съдържание на сол и добавена захар. Физическа активност: включете поне 150 минути умерена физическа активност в ежеседмичния си график. Балансирайте здравословното хранене със здравословно ниво на упражнения, за да постигнете вашите цели. За редукцията на теглото са от значение, както количеството калории, които влизат в организма, така и тези, които се изразходват. Намаляване на килограмите с 5-10% от теглото води до подобряване на инсулиновата резистентност, намаляване на стойностите на кръвната захар и на артериалното налягане, както и подобряване на мастната обмяна. При пациентите, при които промяната в начина на живот не е достатъчно ефективна, може да се наложи допълнително медикаментозно лечение, насочено към отделните компоненти на метаболитния синдром.
Хората с метаболитен синдром са изложени на многократно повишен риск от: - миокарден инфаркт -> когато артериите, които доставят кръв до сърцето, се стесняват или са блокирани от мастните отлагания, наречени плаки, се намалява количеството кръв и кислород, достигащи до сърцето, което може да причини болка в гърдите, увреждане на сърдечния мускул и смърт. - захарен диабет тип 2 -> появява се, когато тялото вече не може да произвежда достатъчно инсулин, за да компенсира лошата чувствителност към хормона. Това води до повишаване на захарите в кръвта и увеличава риска от развитие на бъбречна недостатъчност, увреждане на очите и нервите, поява на сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания.
1. Милчева Б. Метаболитен синдром (синдром „Х”). ИК „СЕМАРШ‘, София, 2001. 2. Робева Р, Захариева С. Метаболитен синдром - диагноза и лечение. Наука Ендокринология 2008, 4, 170-173. 3. Захариева С. Какво трябва да знаем за диабета? 2008. 4. Христов В, Гочева Н, Петкова М, Захариева С, Танкова Цв, Орбецова М, Кътова Цв, Георгиев 5. Работна група към БИМС. Консенсус на Българския институт „Метаболитен синдром” за поведение при метаболитен синдром. Наука Ендокринология 2010, 53-70. 6. Hadjiyannakis S. The metabolic syndrome in children and adolescents. Paediatr Child Health 2005,10, 41-47. 7. Hildrum B, Mykletun A, Hole T, Midthjell K, Dahl AA. Age-specific prevalence of the metabolic syndrome defined by the International Diabetes Federation and the National Cholesterol Education Program: the Norwegian HUNT 2 study. BMC Public Health 2007, 7:220. 8. Американска сърдечна асоциация, 2017, https://www.heart.org
Метаболитният синдром засяга все повече хора в последните години, като неправилното хранене е една от основните причини за това. За разлика от фармакологичните средства, които имат временен ефект, качествената промяна в начина на живот може да доведе до дълготрайно пододобрение на здравето и да предотврати развитието на инсулинова резистентност, захарен диабет и сърдечно-съдови усложнения.
Някои натурални продукти като плодовете и особено зеленчуците може да се окажат важен инструмент в борбата срещу затлъстяването, поради което е важно да се познават техните благоприятни ефекти върху обмяната, като същевременно се насърчава включването им в ежедневното меню на пациентите.
Ето някои от най-често проучваните зеленчуци:
Фасулът (Phaseolus vulgaris) е едногодишно тревисто растение, което произхожда от Южна Америка, но се използва широко и в българската кухня. Той съдържа протеини, комплексни въглехидрати, минерали, фибри и допълнителни биоактивни вещества, чрез които може да подобри метаболизма.
Плацебо-контролирано проучване показва, че употребата на пречистен екстракт от фасул намалява значимо кръвната захар, инсулина и С-пептида при здрави доброволци. В допълнение, той понижава и някои други хормони, свързани с чувството на глад като грелина, което вероятно е свързано с наблюдаваната редукция на апетита при хората, приемали екстракта.
При опитни животни приложението на екстракт от фасул също води до намаляване на апетита, включително за шоколадови и сладки храни, което предполага влияние на растението не само въху чувството на глад, но и върху централните механизми на удоволствие, свързани с храненето. Това дава надежда, че фасулът и неговите пречистени производни може да се използват при състояния на повишен апетит и пристъпи на булимия.
Фасулът съдържа естествени алфа-амилазни инхибитори, поради което намалява резорбцията на глюкоза и серумната кръвна захар, понижава телесното тегло и подобрява липидния профил. Другият механизъм на действие на растението е свързан с наличието на фитохемоаглутинини, които се свързват с епителните клетки на стомашно-чревния тракт и стимулират отделянето на гастроинтестинални хормони като холецистокинин и глюкагоно-подобни пептиди. Данните показват, че анорексигенният ефект на екстракта от фасул се блокира при опитни животни, третирани с антагонисти на холецистокининовите рецептори. Холецистокининът стимулира алфа-амилазата и принципно би увеличил резорбцията на глюкоза, но този ефект не се наблюдава поради наличието на алфа-амилазни инхибитори в екстракта от фасул и цялостното му анорексигенно действие.
Фасулът е традиционно „народно средство”, използвано при диабет и употребата му не е свързана с токсичност или сериозни странични ефекти. Съдържанието на алфа-амилазни инхибитори в екстракта от фасул може да предизвика подуване на корема и диария в началото на терапията. Това се дължи на влошеното усвояване на въглехидратите и разграждането им от дебелочревните бактерии, но обикновено при продължителен прием оплакванията изчезват. Бъдещето ще покаже, дали полезните свойства на растението ще доведат до създаване на нови лекарства за пациентите с метаболитен синдром, но е ясно, че присъствието на фасул на трапезата може да бъде само от полза.
Пиперът (Capsicum annuum) е един от най-популярните зеленчуци в българската кухня, но въпреки това полезните му свойства са слабо познати. Родът Capsicum включва около 25 диви и култивирани вида, от които най-често използвани в готварството са Capsicum annuum, Capsicum baccatum и Capsicum chinense. Лютият вкус на някои видове пипер се дължи на алкалоида капсаицин, който е производно на хомованилиновата киселина. Това вещество се използва от векове в медицината поради своите аналегетични, антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. В последно време все по-широко се проучват ефектите му по отношение на затлъстяването и на някои видове тумори (на дебелото черво, гърдата и простатата).
Капцаицинът и неговите производни може да повлияят телесното тегло чрез действието си върху TRPV1 рецепторите, които потискат пролиферацията и растежа на мастните клетки.
При опитни животни с генетично обусловено затлъстяване и захарен диабет приложението на капсаицин намалява кръвната захар, серумния инсулин, триглицеридите, потиска производството на провъзпалителни адипоцитокини, намалява макрофагеалната инфилтрация и повишава продукцията на адипонектин. Приложението на високо-калорийна диета, богата на мазнини влошава метаболитните показатели на опитните животни, но добавянето на капсаицини подобрява въглехидратната обмяна, понижава лептиновите нива и увеличава оксидацията на мастните киселини.
Други механизми, чрез които субстанциите в лютия пипер може да намалят телесното тегло при животни и хора е стимулирането на термогенезата в кафявата мастна тъкан, както и предизвикването на програмирана клетъчна смърт на адипоцитите. Капсаицинът оказва и допълнителен гастропротективен ефект, като намалява диспептичните оплаквания и чувствителността на ноцицептивните нервни влакна.
При хора, приложението на екстракт от червена люта чушка увеличава чувството за ситост и намалява епизодите на прехранване. Скорошен мета-анализ на публикуваните проучвания показва, че употребата на капсаицин и капсаноиди води да значително увеличение на енергоразхода и повишено разграждане на мазнините, като ефектът е най-изразен при хората с наднормено тегло и затлъстяване. Проучванията показват също, че богатата на капсаицин диета може да окаже благоприятни ефекти при метаболитен синдром, гестационен диабет, неалкохолен стеатохепатит, атеросклероза, хипертония, сърдечна хипертрофия и мозъчен инсулт. Затова не е учудващо, че понастоящем са в ход клинични проучвания на различни капсаицинови агонисти, които вероятно ще навлязат в клиничната практика в близко бъдеще.
Чесънът (Allium sativum) е друг зеленчук, който обичайно присъства в бита на българина, въпреки специфичната си миризма. Той заема специално място в народната медицина, като профилактично и лечебно средство. В египетски и индийски източници на над 3000 години се посочва, че чесънът е полезен за лечение на сърдечни заболявания и тумори, като по-късно самият Хипократ изтъква неговите целебни качества.
В началото на 20 век се появяват първите систематизирани научни данни за благоприятния ефект на чесъна върху липидната обмяна и сърдечно-съдовите заболявания. Въпреки това, множеството проучвания по темата не са еднозначни поради няколко причини. От една страна, количеството на биоактивните субстанции в растението може да варира съществено в засисимост от условията на отглеждане и съхранение, наред с методите на обработка. От друга страна, резултатите при пациенти с напреднали сърдечно заболявания и множество усложнения вероятно се различават от тези при хора с начални патологични изменения.
Чесънът съдържа въглехидрати, сулфатни компоненти, протеини, фибри, калий, фосфор, цинк, селен, витамин А и относително голямо количество сапонини и феноли. Екстрактът от чесън in vitro може да потисне синтеза на холестерол и тромбоцитната агрегация. Той има антиоксидантен и антикоагулантен ефект, може да модулира производството на азотен оксид и съответно - съдовия тонус. Проучванията показват, че екстрактът от чесън може да понижи холестерола при хиперхолестеролемични пациенти, докато ефектът му при хора с нормален или леко повишен холестерол е минимален.
Съвсем наскоро публикувано проучване показва интересна връзка между сърдечно-съдовите заболявания и употребата на лукови растения (род Аllium). По време на шест годишно проследяване се оказва, че хората, които обичайно консумират повече чесън и лук, страдат много по-рядко от артериална хипертония и хронично бъбречно увреждане в сравнение с останалите, а честотата на сърдечно-съдовите инциденти е по-ниска с 64% в същата група. Друго актуално плацебо-контролирано проучване показва, че употребата на екстракт от чесън води до понижаване на систолното и диастолното артериално налягане при пациенти с хипертония, като се отчитат и други благоприятни тенденции по отношение на маркерите на възпаление и липидния профил. Приложението на добавката е безопасно и не увеличава риска от кървене при пациенти на антикоагулантна терапия. При диабетици екстрактът не повлиява гликемичния контрол или инсулиновата резистентност след краткотрайно приложение, но влиянието му при по-продължително прилагане предстои да бъде изяснено.
Голямата група на семейство Кръстоцветни включва няколко изключително полезни зеленчука като зеле (Brassica oleracea var. capitata), карфиол (Brassica oleracea var. botrytis), броколи (Brassica oleracea var. italica), ряпа (Brassica rapa) и алабаш (Brassica oleracea var. gongylodes). Тези растения са известни с богатото си съдържание на глюзинолати, които вероятно опосредстват техния значителен антиоксидантен ефект.
Сред представителите на това семейство най-дискутирани като лечебно средство са броколите, най-вече поради високото им съдържание на сулфорафан. Последният е естествен изотиоцианат, който може да активира нуклеарни фактори като Nrf2 и да повиши транскрипционната активност на гени, свързани с антиоксидантната и противотуморната защита.
Същевременно, нови експерименти показват, че сулфорафанът понижава хепаталната продукция на глюкоза чрез потискане експресията на ключови за глюконеогенезата ензими. При пациенти със затлъстяване и декомпенсиран захарен диабет тип 2 екстрактът от броколи води до понижаване на кръвната захар на гладно и намаляване на гликирания хемоглобин, като ефектът е най-силен при болните с най-изразена инсулинова резистентност.
Употребата на броколи и други зеленчуци от същото семейство се свързва с намалена смъртност от исхемична болест на сърцето. Приемът на единична порция броколи повишава значително нивата на сулфорафан, което води до дълготрайно увеличение на антиоксидантните ензими и може да протектира съдовите стени, респективно да намали атеросклеротичните промени. Интересно 27-годишно проучване показва, че влошаването на когнитивната функция при стареещи жени е най-ниско при тези, които употребяват най-голямо количество зеленчуци от семейство Кръстоцветни, като резултатите не зависят от наличето на съпътстващи сърдечно-съдови заболявания и диабет. Бъдещето ще покаже, дали употребата на сулфарафан може наистина да намали честотата на атеросклерозата и раковите заболявания.
***
Проучванията показват, че употребата на някои зеленчуци може да бъде изключително полезна за пациентите с метаболитен синдром, захарен диабет тип 2 и сърдечно-съдови усложнения. Освен това, тя може да се отрази и на общата смъртност на пациентите. Интересно изследване сред гръцки емигранти в Австралия установява, че след 30 години извън родната си страна те продължават да показват 35% по-ниска смъртност в сравнение с хората, родени в Австралия, независимо от високата честота на всички обичайни рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания, включително затлъстяване, тютюнопушене и заседнал начин на живот. Според авторите този феномен може да се дължи на факта, че дори и в Австралия гърците продължават да се хранят по традиционния средиземноморски модел, като приемат голямо количество зеленчуци (особено лук, чесън, пиперки и домати), зехтин и риба. В резултат, те показват два пъти по-високо серумно ниво на антиоксиданти в сравнение с австралийците от англо-саксонски произход, които имат различни хранителни навици. Подобни проучвания сред българи липсват, но най-вероятно традиционната българска кухня също може да допринесе за по-доброто здраве и качество на живот на хората у нас.
В основата на повечето съвременни болести стои обездвижването. То е причина за покачване на телесното тегло, повишаване на артериалното налягане, влошаване на показателите на метаболитната обмяна, развитието на повече тромботични инциденти и преждевременна смъртност.
Очевидно, подобряването на двигателната култура е основен фактор, който може да подобри здравето на хората с метаболитен синдром. Същевременно, значителното увеличение на телесното тегло е свързано с поява на сериозни ставни усложнения, които възпрепятстват двигателната активност при много болни. Така възниква порочен кръг, при който пациентите със затлъстяване не могат да спортуват, поради което прогресивно увеличават теглото си, въпреки спазването на диетичен режим, което води до влошаване на артрозните промени особено на колената и глезените и още по-голямо ограничаване на двигателната активност.
От друга страна, голяма част от пациентите с метаболитни нарушения и захарен диабет тип 2 вече са развили сърдечно-съдови или неврологични усложнения, които не им позволяват да извършват интензивни физически упражнения. Изключително важно е при всеки отделен пациент, двигателната активност да бъде съобразена с патологичните промени в отделните органи и системи, както и с неговите индивидуални предпочитания.
Съобразно международните препоръки минималното ниво на двигателна активност от 150 минути/седмично средно интензивна физическа дейност или 75 минути/седмично високо интензивна физическа дейност може значително да намали здравните рискове, произтичащи от обездвижване. Затова в някои северно-европейски страни вече е въведено понятието „физическа активност по лекарско предписание”, под което се има предвид индивидуални консултации с лекар относно физическия режим, дневник на физическата активност, проследяване на постигнатите резултати от медицинския екип и оценка на промяната в метаболитните показатели и качеството на живот. Въпрос на време е този подход да бъде широко възприет и в нашата страна. В този контекст, настоящият материал цели да обобщи накратко някои научни данни от последните години, фокусирани върху влиянието на различните видове двигателна активност и метаболитния синдром.
Провеждането на високо-интензивни аеробни упражнения е подходящо за относително млади хора без тежка метаболитна декомпенсация и/или сърдечно-съдови усложнения. Интересно проучване върху млади жени със заседнал начин на живот, наднормено тегло и затлъстяване сравнява приложението на високо-интензивна физическа активност 50 мин./дневно за шест дни/седмично (общо 300 мин./седмично) и по-ниско интензивна физическа активност за 100 мин./дневно три дни седмично (отново общо 300 мин./седмично) при еднакъв за двете групи умерен диетичен режим. Оказва се, че и двата режима оказват еднакво благоприятен ефект върху метаболитните рискови фактори, но по-голяма редукция на тегло е постигната във втората група. Следователно по-слабо интензивните тренировки с по-малка седмична честота, но с по-голяма индивидуална продължителност може да бъдат важен инструмент срещу наднорменото тегло при хора с натоварен работен график, които не могат да отделят ежедневно време за спортни занимания. При мъже, приложението на активна аеробна програма води до намаляване на триглицеридите, обиколката на талията и артериалното налягане, както и увеличаване на добрия (HDL) холестерол и инсулиновата чувствителност.
Като цяло интензивната физическа активност е свързана с подобряване на мускулната сила и координацията на тялото, подобряване на виталния белодробен капацитет и метаболитните параметри. В резултат се подобрява сърдечно-съдовата функция и намалява риска от падания и фрактури, което може да е особено важно за пациентите с МС и ставни усложнения.
Спинингът (Spinning) е удобно за зимните месеци аеробно занимание, при което се имитира колоездене в стационарни условия на закрито. Този тип упражнения е популярен при млади хора, но рядко се препоръчва на по-възрастни или болни пациенти поради относително по-голямото физическо натоварване и риска от сърдечно-съдови инциденти. Въпреки това, скорошно проучване върху малък брой хора на средна възраст 59 години с метаболитен синдром показва значителна редукция на артериалното налягане, обиколката на талията, кръвната захар и маркерите за инсулинова резистентност след 6 месечен период на диетичен хранителен режим и редовен спининг, без да са отчетени вредни за здравето ефекти.
Друг интересен и здравословен спорт може да бъде северното ходене (Nordic walking), наподобяващо ходене със ски. При затлъстели мъже на средна възраст системното практикуване на този спорт води до подобряване на липидните показатели, намаляване на процента мастна тъкан в организма, редукция на мастните натрупвания в черния дроб и понижаване на нивата на серумния лептин. Ползите по отношение на компонентите на метаболитния синдром и атерогенните параметри са изразени дори при мъже с въглехидратни нарушения, които не спазват диетичен режим. Северното ходене може да има благоприятни ефекти и при други заболявания като например - в ранните етапи на болест на Паркинсон, както и при хронична обструктивна белодробна болест.
Хората с метаболитен синдром често се борят с наднормено тегло от ранна детска възраст и рядко са участвали (или имат желание да участват) в спортове и изкуства със сложна хореография като балет, фигурно пързаляне или художествена гимнастика. Същевременно, латино-американските танци и традиционните българските хора може да окажат изключително позитивен ефект върху наднорменото тегло, затлъстяването, въглехидратните и липидните нарушения при много пациенти.
Посещението на часове по Зумба само два пъти седмично в течение на 12 седмици при жени със заседнал начин на живот води до значително понижение на систолното и диастолното артериално налягане, както и на серумните триглицериди, въпреки минималната редукция на тегло. При мъже с метаболитен синдром, участието в занимания по румба по 60 мин. три пъти седмично в комбинация с упражнения за мускулна сила по 30 мин. два пъти седмично понижава артериалното налягане и намалява значително общия 10 годишен сърдечно-съдов риск. В допълнение, обширно Китайско проучване на над 15 000 мъже и жени на възраст между 50 и 70 години изчислява, че танцуването в продължение само на един час седмично може да намали риска от поява на метаболитен синдром с 9%.
Особено важно е позитивното действие на танците върху мозъчната функция на възрастните хора. Танцуването е не само форма на физическа активност, то включва също приятни акустични стимули, подобряване на емоционалното здраве и социалните взаимоотношения. В резултат, данните показват, че системното занимание с танци от страна на възрастни болни с метаболитен синдром в продължение на 6 месеца подобрява значително тяхната когнитивна функция и особено вербалните им умения.
Голяма част от българските пациенти, които избират българските народни танци като метод за повишаване на двигателната активност, също показват забележително подобрение на метаболитните показатели и наднорменото тегло. За съжаление, ролята на традиционните наши хорà за превенцията на метаболитния синдром и неговите усложнения не е проучена. Безспорно, това е важна бъдеща задача на българската медицина.
Приложението на различни практики и форми на йога може да повлияе компонентите на метаболитния синдром, като най-много доказателства има в подкрепа на антихипертензивния ефект на този вид физически упражнения. Голям мета-анализ, публикуван наскоро показва, че йогата понижава значимо систолното артериално налягане и обиколката на талията при пациенти с метаболитен синдром. Краткотрайна програма с промяна в стила на живот, базирана на йога, при болни със затлъстяване и захарен диабет тип 2 води до намаляване на инсулиновата резистентност, артериалното налягане и подобрение на липидния профил. Упражняването на Хата йога три пъти седмично в продължение на една година е свързано с трайно понижаване на систолното артериално налягане и редукция на висцералното затлъстяване при възрастни хора. Аналогични резултати са получени и по отношение практикуването на Кундалини йога. Пациенти с високо артериално налягане, които прилагат домашна Кундалини йога програма демонстрират значително подобрение по отношение както на хипертонията, така и на качеството си на живот.
Според някои проучвания, системните занимания с йога може допълнително да подобрят липидния профил и да намалят сърдечната честота, въпреки че не повлияват кръвната захар на гладно. Тези данни показват потенциала на ниско-интензивните физически упражнения по отношение на сърдечно-съдовите рискови фактори.
Интересно е, дали благоприятните действия на йогата върху метаболитните нарушения се дължат само на системните мускулните натоварвания или промяната в начина на мислене оказва допълнителен ефект. В тази връзка холандски учени проучват 2579 жители на Ротердам без сърдечно-съдови заболявания, избрани на случаен принцип. Оказва се, че 15% от тях използват ментални практики за усъвършенстване като йога, медитация, дихателни упражнения и др. Тази група се отличава с по-ниско тегло, по-добър липиден профил, по-ниски кръвни захари и по-малка честота на метаболитен синдром в сравнение с групата на участниците, които никога не са се занимавали с ментални практики.
Като цяло, може да се заключи, че практикуването на йога (под съответно наблюдение) е потенциален инструмент за намаляване на сърдечно-съдовия риск, включително при по-възрастни пациенти, при които високо-интензивни натоварвания обикновено се избягват. Бъдещи проучвания следва да установят, дали системното занимание с йога може реално да предотврати появата на сърдечно-съдови инциденти, както и кои видове занимания имат най-добър ефект върху метаболитните показатели. Интересно е също да се разбере, коя е причината за наблюдаваните позитивни резултати - повишената физическа активност, по-здравословния тип хранене, менталните практики или комбинацията от всички тези фактори при хората, които системно се занимават с йога.
Българският пример също може да бъде от полза. От години една преуспяла българка Мария Ганчева живее и работи в Лондонското Сити като инвестиционен банкер. Нейната професия свързана с интензивно натоварване не и пречи да поддържа здравословен начин на живот. В желанието си да търси нови методи за себеусъвършенстване, Мария започва да се занимава с Кундалини йога и открива нови възможности за физическо и духовно развитие, като събира опит в Индия и Тибет.
От 2009 година тя преподава Кундалини йога в Лондонското Сити и пише по темата за здравословното хранене и детоксикацията.
За да може да бъде полезна на възможно най-много хора, Мария води онлайн курсове по Кундалини йога, които продължават между 2 минути и 2 часа. Така никой, ако има желание, не може да се оправдае с липса на време... Нейната цел е да помага на хората да постигнат просперитет и успехи чрез откриване на вътрешната креативна енергия и поддържане на оптимално здраве и духовна хармония. Ние ви препоръчваме да се запознаете с Мария on-line, а може и по-отблизо, тъй като тя има да ви каже много полезни и интересни неща...
Повече за Мария, нейните курсове и книги можете да прочетете на сайта: http://www.kundalinilounge.com/
PR Care