Полезни зеленчуци при метаболитен синдром

Метаболитният синдром засяга все повече хора в последните години, като неправилното хранене е една от основните причини за това. За разлика от фармакологичните средства, които имат временен ефект, качествената промяна в начина на живот може да доведе до дълготрайно пододобрение на здравето и  да предотврати развитието на инсулинова резистентност, захарен диабет и сърдечно-съдови усложнения. 

Някои натурални продукти като плодовете и особено зеленчуците може да се окажат важен инструмент в борбата срещу затлъстяването, поради което е важно да се познават техните благоприятни ефекти върху обмяната, като същевременно се насърчава включването им в ежедневното меню на пациентите. 

Ето някои от най-често проучваните зеленчуци:

Фасул (Phaseolus vulgaris)

Фасулът (Phaseolus vulgaris) е едногодишно тревисто растение, което произхожда от Южна Америка, но се използва широко и в българската кухня. Той съдържа протеини, комплексни въглехидрати, минерали, фибри и допълнителни биоактивни вещества, чрез които може да подобри метаболизма.   

Плацебо-контролирано проучване показва, че употребата на пречистен екстракт от фасул намалява значимо кръвната захар, инсулина и С-пептида при здрави доброволци. В допълнение, той понижава и някои други хормони, свързани с чувството на глад като грелина, което вероятно е свързано с наблюдаваната  редукция на апетита при хората, приемали екстракта. 

При опитни животни приложението на екстракт от фасул също води до намаляване на апетита, включително за шоколадови и сладки храни, което предполага влияние на  растението не само въху чувството на глад, но и върху централните механизми на удоволствие, свързани с храненето. Това дава надежда, че фасулът и неговите пречистени производни може да се използват при състояния на  повишен апетит и пристъпи на булимия. 

Фасулът съдържа естествени алфа-амилазни инхибитори, поради което намалява резорбцията на глюкоза и серумната кръвна захар, понижава телесното тегло и подобрява липидния профил. Другият механизъм на действие на растението е свързан с наличието на фитохемоаглутинини, които се свързват с епителните клетки на стомашно-чревния тракт и стимулират отделянето на гастроинтестинални хормони като холецистокинин и глюкагоно-подобни пептиди. Данните показват, че анорексигенният ефект на екстракта от фасул се блокира при опитни животни, третирани с антагонисти на холецистокининовите рецептори. Холецистокининът стимулира алфа-амилазата и принципно би увеличил резорбцията на глюкоза, но този ефект не се наблюдава поради наличието на алфа-амилазни инхибитори в екстракта от фасул и цялостното му анорексигенно действие. 

Фасулът е традиционно „народно средство”, използвано при диабет и употребата му не е свързана с токсичност или сериозни странични ефекти. Съдържанието на алфа-амилазни инхибитори в екстракта от фасул може да предизвика подуване на корема и диария в началото на терапията. Това се дължи на влошеното усвояване на въглехидратите и разграждането им от дебелочревните бактерии, но обикновено при продължителен прием оплакванията изчезват. Бъдещето ще покаже, дали полезните свойства на растението ще доведат до създаване на нови лекарства за пациентите с  метаболитен синдром, но е ясно, че присъствието на фасул на трапезата може да бъде само от полза.

Пипер (Capsicum)

Пиперът (Capsicum annuum) е един от най-популярните зеленчуци в българската кухня, но въпреки това полезните му свойства са слабо познати. Родът Capsicum  включва около 25 диви и култивирани вида, от които най-често използвани в готварството са Capsicum annuum, Capsicum baccatum и Capsicum chinense. Лютият вкус на някои видове пипер се дължи на алкалоида капсаицин, който е производно на хомованилиновата киселина. Това вещество се използва от векове в медицината поради своите аналегетични, антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. В последно време все по-широко се проучват ефектите му по отношение на затлъстяването и на някои видове тумори (на дебелото черво, гърдата и простатата).  

Капцаицинът и неговите производни може да повлияят телесното тегло чрез действието си върху TRPV1 рецепторите, които потискат пролиферацията и растежа на мастните клетки. 

При опитни животни с генетично обусловено затлъстяване и захарен диабет приложението на капсаицин намалява кръвната захар, серумния инсулин, триглицеридите, потиска производството на провъзпалителни адипоцитокини, намалява макрофагеалната инфилтрация и повишава продукцията на адипонектин. Приложението на високо-калорийна диета, богата на мазнини влошава метаболитните показатели на опитните животни, но добавянето на капсаицини подобрява въглехидратната обмяна, понижава лептиновите нива и увеличава оксидацията на мастните киселини. 

Други механизми, чрез които субстанциите  в лютия пипер  може да намалят телесното тегло при животни и хора е стимулирането на термогенезата в кафявата мастна тъкан, както и предизвикването на програмирана клетъчна смърт на адипоцитите.  Капсаицинът оказва и допълнителен гастропротективен ефект, като намалява диспептичните оплаквания и чувствителността на ноцицептивните нервни влакна.  

При хора, приложението на екстракт от червена люта чушка увеличава чувството за ситост и намалява епизодите на прехранване. Скорошен мета-анализ на публикуваните проучвания показва, че употребата на капсаицин и капсаноиди води да значително увеличение на енергоразхода и повишено разграждане на мазнините, като ефектът е най-изразен при хората с наднормено тегло и затлъстяване. Проучванията показват също, че богатата на капсаицин диета може да окаже благоприятни ефекти при метаболитен синдром, гестационен диабет, неалкохолен стеатохепатит, атеросклероза, хипертония, сърдечна хипертрофия и мозъчен инсулт. Затова не е учудващо, че понастоящем са в ход клинични проучвания на различни капсаицинови агонисти, които вероятно ще  навлязат в клиничната практика в близко бъдеще.

Чесън (Allium sativum)

Чесънът (Allium sativum) е друг зеленчук, който обичайно присъства в бита на българина, въпреки специфичната си миризма. Той заема специално място в народната медицина, като профилактично и лечебно средство. В египетски  и индийски източници на над 3000 години се посочва, че чесънът е полезен за лечение на сърдечни заболявания и тумори, като по-късно самият Хипократ изтъква неговите целебни качества. 

В началото на 20 век се появяват първите систематизирани научни данни за благоприятния ефект на чесъна върху липидната обмяна и сърдечно-съдовите заболявания. Въпреки това, множеството проучвания по темата не са еднозначни поради няколко причини. От една страна, количеството на биоактивните субстанции в растението може да варира съществено в засисимост от условията на отглеждане и съхранение, наред с методите на обработка. От друга страна, резултатите при пациенти с напреднали сърдечно заболявания и множество усложнения вероятно се различават от тези при хора с начални патологични изменения.

Чесънът съдържа въглехидрати, сулфатни компоненти, протеини, фибри, калий, фосфор, цинк, селен, витамин А и относително голямо количество сапонини и феноли. Екстрактът от чесън in vitro може да потисне синтеза на холестерол и тромбоцитната агрегация. Той има антиоксидантен и антикоагулантен ефект, може да модулира производството на азотен оксид и съответно - съдовия тонус. Проучванията показват, че екстрактът от чесън може да понижи холестерола при хиперхолестеролемични пациенти, докато ефектът му при хора с нормален или леко повишен холестерол е минимален.    

Съвсем наскоро публикувано проучване показва интересна връзка между сърдечно-съдовите заболявания и употребата на лукови растения (род Аllium). По време на шест годишно проследяване се оказва, че хората, които обичайно консумират повече чесън и лук, страдат много по-рядко от артериална хипертония и хронично бъбречно увреждане в сравнение с останалите, а честотата на сърдечно-съдовите инциденти е по-ниска с 64% в същата група.  Друго актуално плацебо-контролирано проучване показва, че употребата на екстракт от чесън води до понижаване на систолното и диастолното артериално налягане при пациенти с хипертония, като се отчитат и други благоприятни тенденции по отношение на маркерите на възпаление и липидния профил. Приложението на добавката е безопасно и не увеличава риска от кървене при пациенти на антикоагулантна терапия. При диабетици екстрактът не повлиява гликемичния контрол или инсулиновата резистентност след краткотрайно приложение, но влиянието му при по-продължително прилагане предстои да бъде изяснено.

Броколи (Brassica oleracea var. italica)

Голямата група на семейство Кръстоцветни включва няколко изключително полезни зеленчука като зеле (Brassica oleracea var. capitata), карфиол  (Brassica oleracea var. botrytis), броколи (Brassica oleracea var. italica), ряпа (Brassica rapa) и алабаш (Brassica oleracea var. gongylodes). Тези растения са известни с богатото си съдържание на глюзинолати, които вероятно опосредстват техния значителен антиоксидантен ефект. 

Сред представителите на това семейство най-дискутирани като лечебно средство са броколите, най-вече поради високото им съдържание на сулфорафан.  Последният е естествен изотиоцианат, който може да активира нуклеарни фактори като Nrf2 и да повиши транскрипционната активност на гени, свързани с антиоксидантната и противотуморната защита.  

Същевременно, нови експерименти показват, че сулфорафанът понижава хепаталната продукция на глюкоза чрез потискане експресията на ключови за глюконеогенезата ензими. При пациенти със затлъстяване и декомпенсиран захарен диабет тип 2 екстрактът от броколи води до понижаване на кръвната захар на гладно и намаляване на гликирания хемоглобин, като ефектът е най-силен при болните с най-изразена инсулинова резистентност. 

Употребата на броколи и други зеленчуци от същото семейство се свързва с намалена смъртност от исхемична болест на сърцето. Приемът на единична порция броколи повишава значително нивата на сулфорафан, което води до дълготрайно увеличение на антиоксидантните ензими и може да протектира съдовите стени, респективно да намали атеросклеротичните промени. Интересно 27-годишно проучване показва, че влошаването на  когнитивната функция при стареещи жени е най-ниско при тези, които употребяват най-голямо количество зеленчуци от семейство Кръстоцветни, като резултатите не зависят от наличето на съпътстващи  сърдечно-съдови заболявания и диабет. Бъдещето ще покаже, дали употребата на сулфарафан може наистина да намали честотата на атеросклерозата и раковите заболявания.

***

Проучванията показват, че употребата на някои зеленчуци може да бъде изключително полезна за пациентите с метаболитен синдром, захарен диабет тип 2 и сърдечно-съдови усложнения. Освен това, тя може да се отрази и на общата смъртност на пациентите. Интересно изследване сред гръцки емигранти в Австралия установява, че след 30 години извън родната си страна те продължават да показват 35% по-ниска смъртност в сравнение с хората, родени в Австралия, независимо от високата честота на всички обичайни рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания, включително затлъстяване, тютюнопушене и заседнал начин на живот. Според авторите този феномен може да се дължи на факта, че дори и в Австралия гърците продължават да се хранят по традиционния средиземноморски модел, като приемат голямо количество зеленчуци (особено лук, чесън, пиперки и домати), зехтин и риба. В резултат, те показват два пъти по-високо серумно ниво на антиоксиданти в сравнение с австралийците от англо-саксонски произход, които имат различни хранителни навици. Подобни проучвания сред българи липсват, но най-вероятно традиционната българска кухня също може да допринесе за по-доброто здраве и качество на живот на хората у нас.

Книгопис:

1. Gamboa-Gómez CI, Rocha-Guzmán NE, Gallegos-Infante JA, Moreno-Jiménez MR, Vázquez-Cabral BD, González-Laredo RF. Plants with potential use on obesity and its complications. EXCLI J. 2015; 14:809-831. 
2. Spadafranca A, Rinelli S, Riva A, Morazzoni P, Magni P, Bertoli S, Battezzati A. Phaseolus vulgaris extract affects glycometabolic and appetite control in healthy human subjects. Br J Nutr. 2013; 109(10):1789-1795. 
3. Loi B, Fantini N, Colombo G, Gessa GL, Riva A, Bombardelli E, Morazzoni P, Carai MA. Reducing effect of an extract of Phaseolus vulgaris on food intake in mice--focus on highly palatable foods. Fitoterapia. 2013; 85:14-19. 
4. Carai MA, Fantini N, Loi B, Colombo G, Riva A, Morazzoni P. Potential efficacy of preparations derived from Phaseolus vulgaris in the control of appetite, energy intake, and carbohydrate metabolism. Diabetes Metab Syndr Obes. 2009; 2:145-153.
5. Barrett ML, Udani JK. A proprietary alpha-amylase inhibitor from white bean (Phaseolus vulgaris): a review of clinical studies on weight loss and glycemic control. Nutr J. 2011;10:24.
6. Chapa-Oliver AM, Mejía-Teniente L. Capsaicin: from plants to a cancer-suppressing agent. Molecules. 2016; 21(8). pii: E931. 
7. Basith S, Cui M, Hong S, Choi S. Harnessing the therapeutic potential of capsaicin and its analogues in pain and other diseases. Molecules. 2016; 21(8). pii: E966.
8. Janssens PL, Hursel R, Westerterp-Plantenga MS. Capsaicin increases sensation of fullness in energy balance, and decreases desire to eat after dinner in negative energy balance. Appetite. 2014; 77:44-49. 
9. МcCarty MF, Di Nicolantonio J; O’Keefe JH. Capsaicin may have important potential for promoting vascular and metabolic health. Open Heart 2015, 2, e000262. 
10. Yuan LJ, Qin Y, Wang L, Zeng Y, Chang H, Wang J, Wang B, Wan J, Chen SH, Zhang QY, Zhu JD, Zhou Y, Mi MT. Capsaicin-containing chili improved postprandial hyperglycemia, hyperinsulinemia, and fasting lipid disorders in women with gestational diabetes mellitus and lowered the incidence of large-for-gestational-age newborns. Clin Nutr. 2016;35(2):388-393. 
11. Rahman K. Historical perspective on garlic and cardiovascular disease. J Nutr. 2001; 131(3s):977S-9S. 
12. Rahman K, Lowe GM. Garlic and cardiovascular disease: a critical review. J Nutr. 2006; 136(3 Suppl):736S-740S.
13. Bahadoran Z, Mirmiran P, Momenan AA, Azizi F. Allium vegetable intakes and the incidence of cardiovascular disease, hypertension, chronic kidney disease, and type 2 diabetes in adults: a longitudinal follow-up study. J Hypertens. 2017; doi: 10.1097/HJH.0000000000001356.
14. Ried K, Travica N, Sali A. The effect of aged garlic extract on blood pressure and other cardiovascular risk factors in uncontrolled hypertensives: the AGE at Heart trial. Integr Blood Press Control. 2016; 9:9-21.
15. Atkin M, Laight D, Cummings MH. The effects of garlic extract upon endothelial function, vascular inflammation, oxidative stress and insulin resistance in adults with type 2 diabetes at high cardiovascular risk. A pilot double blind randomized placebo controlled trial. J Diabetes Complications. 2016; 30(4):723-727. 
16. Cho EJ, Lee YA, Yoo HH, Yokozawa T. Protective effects of broccoli (Brassica oleracea) against oxidative damage in vitro and in vivo. J Nutr Sci Vitaminol (Tokyo). 2006; 52(6):437-444.
17. Axelsson AS, Tubbs E, Mecham B, Chacko S, Nenonen HA, Tang Y, Fahey JW, Derry JMJ, Wollheim CB, Wierup N, Haymond MW, Friend SH, Mulder H, Rosengren AH. Sulforaphane reduces hepatic glucose production and improves glucose control in patients with type 2 diabetes. Sci Transl Med. 2017; 9(394). pii: eaah4477. 
18. Evans PC. The influence of sulforaphane on vascular health and its relevance to nutritional approaches to prevent cardiovascular disease. EPMA J. 2011; 2(1):9-14.
19. Houghton CA, Fassett RG, Coombes JS. Sulforaphane and Other Nutrigenomic Nrf2 Activators: Can the Clinician's Expectation Be Matched by the Reality? Oxid Med Cell Longev. 2016; 2016:7857186. 
20. Kang J. H., Ascherio A., Grodstein F. Fruit and vegetable consumption and cognitive decline in aging women. Annals of Neurology. 2005; 57(5):713–720.
21. Kouris-Blazos A. Morbidity mortality paradox of 1st generation Greek Australians. Asia Pac J Clin Nutr. 2002; 11 Suppl 3:S569-575.
22. https://pixabay.com – източник на използваните изображения.